ИСТОРИЯ и АРХИТЕКТУРА Може да започнете своята разходка из останките на Антична Сердика в самия център на София, като тръгнете от подлеза при Президенството и Археологическия Музей и стигнете до Старата Баня и Джамията. Всички разкопки са под нивото на сегашния град.

Историята разказва, че първото известно име на София е Сердика, идващо от името на тракийското племе серди, живяло тук още от V в. пр. Хр. През 27 г. пр. Хр. градът е завладян от римските легиони. Даден му е статут на самоуправляващ се град, който може да сече свои монети. Около града е изградена крепостна стена с четири порти, ориентирани към всяка от посоките на света. 

Най-големият си разцвет Сердика има при император Константин (306-337 г.). Смята се, че майка му е била родена в града. За него казвал – "Сердика, моят Рим", мятал да пренесе столицата си тук вместо в Константинопол, след като Рим загубил статута си на главен имперски град.

От това време до днес са се запазили до покрив само две сгради – църквите „Св. София“ и ротондата „Св. Георги“. Запазени са и руини от четирите порти, ниски фрагменти от крепостните стени, различни по мащаб гробници от некропола, които днес се намират под църквата „Св. София“. Зад президентството е т. нар. Константинов квартал, където вероятно е бил дворецът на императора.

Под пл. „Независимост“ и под бул. „Мария Луиза“ могат да се видят останките от една от двете главни улици, която свързвала източната и западната порта на града. Посетителите реално се разхождат директно върху оригиналната й вековна каменна настилка. Под нея са открити останки от канализация и водопровод вероятно, идващ от планината до София - Витоша.

Намерени са още няколко улици и останки от елитен жилищен квартал с големи сгради, притежаващи отоплителна система, баня и вътрешна декорация, илюстриращи големите възможности на градския елит в периода на нейния разцвет (IV−VI век). Акцент е изцяло запазена мозайка с геометрични фигури, намерена в една от къщите и датирана от края на IV век. Мозайката е оставена във вида, в който е открита – нагъната. На различни места са открити и части от по-ранни сгради от II−III век, както и интересни детайли от всекидневния живот - части от вани, басейни, външни и вътрешни тоалетни, канализация и водопроводи с глинени и оловни тръби, много цветни мозайки и подови настилки. Намерени са следи от разнообразни животни, отглеждани в града - птици, бозайници и риби.

Може да се видят останки от малка църква с добре съхранени стенописи. Също се предполага, че една от къщите в центъра на главната улица е била собственост на архиепископ с име Леонтий, защото на мястото са открити надписани с неговото име пластини и кръстове.

Градът е разполагал със свой минерален извор – градските терми, изградени още през II в., а изворът функционира до днес при Старата Баня (днес Музей на София). Вероятно заради минералния си извор Сердика има славата на град за лечения.

И така до 809 г , когато Сердика е обсадена и принудена да отвори портите си пред българския хан Крум. Така градът става част от Българското царство и името му става Средец, заради това, че се е намирал в средата на България.

По-късно в края на ХIV век турските нашественици завладяват България. Събарят римските крепостни стени, преустрояват християнските храмове в джамии и за съжаление унищожават града в античния му вид.

Проучванията продължават.