Съдебна палата

Идея за построяването й има още през 1880 г, но по ред причини строежът започва едва през 1929 г. Изградена е финално по проект на арх. Пенчо Койчев, а строежа продължава до 1940 г.
Сполучливо са избрани и комбинирани нейните най-отличителни архитектурни елементи - внушителна колонада от 14 колони, всяка с орнаментиран капител, сиенитен цокъл, облицовка от бял варовиков камък, елегантен корниз и тържествено стълбище, водещо към пет големи врати, така че сградата  да излъчва респект и строгост, както и да внушава предназначението си. По-късно повлияни от Съдебната палата, в този стил са построени и още важни сгради, като Народната Библиотека, Операта, Министерския съвет и Президенството.
Сградата е изключително функционална. Разполага с цели 8 вътрешни двора, които остават скрити за зрителя отвън. 
През 1944 г, както и много други сгради, тя е ударена от североизток по време на бомбандировките над София, но щетите не са много големи и бързо са възтановени.
През 1980 г. в част от сградата се нанасят колекциите на Националния Исторически музей, като той приема своите посетители там до 1998 г. След това първоначалното предназначение на сградата, а именно тя да бъде Съд, е възтановено.