ИСТОРИЯ и АРХИТЕКТУРА Помещава се в бившата Буюк (Голямата) джамия, построена през 1474 г.. Сградата е каменна, с типичен османски градеж, запазена до покрив в оригиналния си вид. Има квадратна форма и е ориентирана от своите строители почти без грешка по четирите посоки на света. Покриъвът има девет характерни оловни кубета с еднакъв диаметър.

През 1892 г. поема функцията на музей и официално отваря врати през 1905 г. Около сградата, при разкопки са намерени много статуи и каменни паметници от различни епохи, които могат да се видят в двора му.

Отвътре е добре организиран и поддържан. Експозициите са подредени с много вкус, артистизъм и внимание към детайла. Има малко спретнато магазинче за книги и сувенири. Централният вход е откъм фонтана пред Президенството, а отзад в двора има арт-кафе с красива тематична градина. Вътре може да се снима, но задължително без светкавица.

ЕКСПОНАТИ Разполага с 5 изложбени зали - Централна, Праистория, Средновековие, Съкровищница и зала за Гостуваща изложба.

В зала Праистория експонатите следват еволюцията на човека и ни показват усъвършенстването на неговите умения да изработва сечива, оръжия, накити, предмети от камък, кост, керамика, злато, мед, бронз. Интересни са останките от праисторически животни, живели по тези земи - кости и зъби на пещерна мечка, саблезъб тигър, елен, южен мамут, див кон. Обърнете внимание на уникалните пещерни находки отпреди 1,6 млн години, съвременници на първоначалното заселване на Европа - като гравирана скала и гравирана кост, датирани като най-старите намерени до сега в Европа.

Зала Трезор се намира на втория етаж и събира най-ценните съкровища. Изглежда сякаш е неработеща, заради затворената врата с решетка, нужни за отделната сигурност и климатизация на залата. Гръбнак на експозицията й са три световно известни тракийски съкровища от три различни времеври периода. Те съдържат златни накити, мънистата от кехлибар, златни, сребърни и бронзови съдове, разкошни украси за коня на владетеля и други.

Не пропускайте уникалната златна погребална маска на царя-тракиец Серес, голяма археологическа рядкост, направена през V в пр. Хр от 673 гр. чисто злато, намерена през 2004 г. Много интересна е и бронзовата скулптура на глава, намерена в могилата на цар Сефт, едно от най-новите и значими археологически открития в България, както и владетелския златен венец и златна чаша, открити в същата могила.

На двата етажа в централната зала на музея са изложени колекции, показващи взаимодействията между големите култури, които се пресичат по българските земи - тракийска, елинска, римска, византийска, българска, османска.

Експонатите от тракийската култура са предмети, показващи високия обществен статус на притежателите си - оръжия, съдове, украшения и др., датиращи от края на II хил.-I хил. пр. Хр.

Предметите, принадлежали на гръцката колония по бреговете на Черно и Егеййско море датират от VI-I в. пр. Хр. и са предимно статуи на божества, керамика, теракоти със сцени от театъра и накити.

Много интересни са предметите, показват сливането на местната тракийска и колониалната гръцка култури, както и важната им среща с римската цивилизация, настъпваща по днешните български земи.

Показани са характерни предмети, донесени от римската войска и аристокрация - спортни и тоалетни принадлежности, съдове за пиршества, атрибути за коне и римски колесници, дрехи, обувки, статуи на владетели, монети и др. Има и свидетелства за гладиаторски и циркови спектакли, както и находки, показващи най-ранното християнство, донесено тук от римляните през II-III в.

В Зала Средновековие има копие в реален размер на Мадарския конник - скален релеф от ранното средновековие с размер 23 м, изсечен на много голяма височина директно върху отвесната скала. Вижда се на стената точно срещу входа, а за да се стигне до него се минава по тържествена алея с колони от IX в. Залата продължава на второто ниво, където има стенописи, свидетелства за бита и ежедневието на средновековния българин - оръжия, накити и облекла, както и църковни предмети и икони. Отделено е спеециално място за надписите от зората на създаването на българските азбуки кирилицата и глаголицата. Много интересни са владетелските печати и образците на монети от различни епохи. Могат да се видят и предмети, принадлежали на аристокрацията като златни украси, скъпи съдове, накити и монети от съкровище, датирано от края на ХIV - началото на ХV в.