ИСТОРИЯ и АРХИТЕКТУРА Църквата е много значима в архитектурнен, исторически, художествен и документален план. Включена е в списъка на световно културно наследство и е под защитата на Юнеско.

Смята се, че храмът е семеен, част от извънградската резиденция на владетеля на града Калоян и съпругата му Десислава. За това свидетелства надпис на български език, който указва годината на изписване (1259 г.), имената на поръчителите и родствената им връзка с българското царско семейство и сръбския крал.

Строена е в няколко периода. Първо през Х в., после от ХIII в. и средата на ХIХ в.

Храмът има два етажа – долният замислен като семейна гробница, а горният като параклис. Достъпът до него е с врата, до която няма постоянна стълба, а само с подвижна, махането на която го е превръщало в укрепление.

По външен вид църквата прилича на по-старите български храмове като тези в старата столица Търново и Охрид. Смесена зидария от бял камък и червени тухли, украсена с глазирана керамика.

Обаче Боянската църква е световно известна най-вече със своите стенописи. Те са от различни периоди и са уникални по замисъл и изпълнение. Най-стари са тези от 1259 г. На тях са изографисани цар Калоян и съпругата му Десислава, поръчители на храма, както и фраската на цар Константин Тих Асен (управлявал в периода 1257 г. до 1277 г.) и съпругата му Ирина – дарители на храма. Запазени са и фреските на двама български светци Св. Иван Рилски (първото му известно изображение) и Св. Петка. Изписани са и сцени от живота на Св. Никола, патрон на долната църквата, много популярен светец, покровител на моряци и търговци. Образите на светците са изписани по канона на Търновската рисувална школа, а тези на историческите личности са изписани с индивидуалните черти на владетелите, което ги прави най-старите известни портрети в българската живопис. Зографът е новатор, част от течението, което по това време скъсва с каноничното иписване и се обръща към ренесансовия реализъм, което е уникално за тези земи и се среща за пръв път при рисунките на тази църква. Портретите са в цял ръст, с тържествени облекла, с благородни и красиви черти. Калоян поднася модел на църквата на Св. Никола. Царската двойка Константин Тих Асен и Ирина са нарисувани с атрибутите на властта - златни дрехи, корони и скиптър.

Сред най-интересните рисунки е Тайната вечеря, където авторът е нарисувал поставени на масата типични и обикновени български храни - чесън, ряпа, хляб, както и някои български битови елементи. Това, както и стенописите на старобългарски език свидетелстват, че зографът е българин. През 2016 екип от археолози разчита надпис на дъбовата врата на църквата, който гласи "Аз, Василий, писах". Според учените, той е оставен от Зографа през 1259 г., което прави вратата на Боянската църква най-старата запазена врата в България, на възраст от около 760 години.

Сред най-известните рисунки е и тази на св. Ефрем Сирин, на когото очите са изрисувани с техника така, сякаш следят постоянно посетителя. Както и една фигура на полугола жена, рисунка нетипична за храмовете, каквато се вижда се за първи път в България.

Изобразени са 79 сцени, 240 образа на светци, ангели, ктиторската и царската двойки.

Стенописите в параклиса „Св. Пантелеймон“ на втория етаж са от същото време, но се различават по стил. Те изобразяват сцени от християнските празници и от живота на св. Пантелеймон.

​

Църквата се намира в кв. Бояна, в подножието на планината Витоша и до днес е запазена благодарение на съпругата на цар Фердинанд Сакскобургготски, царица Елеонора, която се застъпва за храма, предвиден за разрушение. Днес гробът й е в двора, близо до южната стена. Около църквата съпругът й цар Фердинанд изгражда малък парк, където все още могат да се видят посадените лично от него вековни секвои, нетипичен дървесен вид за региона, поръчани директно от Северна Америка.

 

За влизането в църквата има специален режим по 5 човека с 10 минутна почивка между групите, за да може постоянната среда, която се поддържа за съхранение на стенописите, да се възстанови. Дори снимането става при определени условия.

Храмът не е действащ. Реставриран е последно през 2006 г. и е в отлично състояние.