Войнишки паметник

През 1934 г. в чест на войните от Първи и Шести пехотен полк, наречени „софийската желязна дивизия“, загинали в Сръбско-българската (1885г.), Балканската (1912-13г.) и Първата Световна войни (1915-18г.) е изграден голям мемориал. Двата полка са показали изключителна храброст, а в знак на почест към подвизите им престолонаследнъкът княз Борис Търновски е зачислен в списъците им като подпоручик. Открива го лично той, който през 1924 г. вече е поел управлението от своя баща и се нарича цар Борис III.
Оригиналният паметник е бил харесван и много почитан от гражданите на София. Много войници с гордост са поднасяли цветя, отдавали са чест и са се снимали пред него за спомен. Паметникът е представлявал п-образна композиция от три високи мемориални стени и колонада с изписани върху тях 2929 имена на загиналите войни. Лъвът е стоял в центъра, заобиколен, както и сега от кръгла градинка с цветя.
През 1944 г. по време на Втората Световна Война, София е бомбардирана. Едната стена на паметника е разрушена, другата е засегната и се разрушава по-късно. Оцелелите плочи се демонтират. И така до 1979 г. паметникът не е възтановен, а по време на изграждането на НДК той е премахнат, плочите с имената на загинилите са отнесени в архивите на Военно-историческия музей. А на негово място, като част от комплекс НДК е изграден друг паметник, наречен „1300 години България“, който така и не е обикнат от софиянци, с годините се руши и наскоро беше изцяло демонтиран. Тогава се ражда и идеята за възтановяване на стария паметник. 

Днес след реставрация, на мястото е поставен само лъвът, който очаква изграждането на останалата част от мемориал.