ИСТОРИЯ Имението се намира на 11 км от центъра на града. То е създадено през 1899 г. от цар Фердинанд Сакскобургготски, внук на френския крал Луи Филип. Фердинанд започва да управлява България през 1887 г. скоро след Освобождението на страната от 500 годишно турско владичество.

Преди Освобождението на това място е бил чифликът на турския управител на София. В последствие имотът е купен от цар Фердинанд с лични пари. Той изкупува и съседните земи и изгражда ловна хижа и парк около нея, а в последствие и дворец, който става любима резиденция на последната царска династия. Изграждането на парка започва през 1900 г., а през 1912 е завършен и дворецът. Името си получава от името на първата птица, кацнала на покрива след построяването му – врана – често срещан вид и днес в полето около София.

ПАРК Паркът е произведение на градинарското изкуство. Проектиран е от виенски ландшафтен архитект, но голямо участие взима и царя, запален по ботаниката и орнитологията. Чудесно поддържан той все още носи почерка на цар Фердинанд - неговият основател.

В следосвобожденска България не е имало много обществени паркове и градини, затова липсата на семена и фиданки принуждава царя да набави сам всичко необходимо от чужбина. За целта от различни континенти са поръчани много видове растения, цветя и дървета, семена и други, по-голямата част от които нетипични и уникални за България.

И днес в парка продължават да живеят много от тях, като огромната гигантската китайска глициния например. Някои от видовете вече са на възраст, колкото е парка и са там от самото му създаване. Магнолиите вече са на над 100 години.

Видовото разнообразие е впечатляващо 821 дървета и храсти. Има и много цветя.

Езерото с лилиите е една от най-големите забележителности. То е създадено през 1909 г. Лилиите за него са внесени от Япония, Китай и Австралия. Някои от тях са достигали диаметър 2 м. и през зимата се отглеждли в оренжериите на Врана. Точно до него е алпинеума „Далем“, създаден от царя по проект на австрийски ландшафтен архитект, с много типични алпийски видове цветя и храсти. През 1905 г. в имението е създаден зоопарк. В него са били отглеждани елени, лами, сърни, камили, фазани, диви патици, гъски, лебеди. През 1910 г. са купени две слончета от зоопарка в Хамбург. Казвали са се Нал и Дамянити. Те били отглеждани в конюшните и са използвани също и за стопанството. Имало е и езеро с водни птици, което днес не съществува.

ДВОРЕЦ Дворецът е съставен от две сгради с връзка между тях. Първата е по-стара, била е ловна хижа, а втората е семейният дворец, завършен през 1912 г.

Той е бил модерно и обзаведен, като в интериора са се преплитали елементи от източната и западна мода, съчитани с характерни български елементи. Царското семейство е притежавало много произведения на изкуството, килими, картини, мебели, семейни ценности.

Таваните са направени от резбовано дърво в традицията на българските възрожденски майстори. Облицовката на вътрешните колони е изработена с прочутата италианска техника стуко, дори има все още работещ асансьор „Шиндлер“.

Интересна е и историята на столовата, изработена от ценна руска креолска бреза. Тя е направена по поръчка на руския цар Николай II, който я подарява на престолонаследника Борис, негов кръщелник по случай пълнолетието му. Цялото й обзавеждане включва голяма маса, 30 стола, помощни бюфети и ламперия, произведени в императорските фабрики в Русия. Те пристигат с влак и са сглобени на място в двореца от специално изпратени руски майстори.

На първия етаж са били кабинетът на царя, приемната, салон, старобългарската стая, карелската столова, чайната, овалната трапезария и големия салон.

На втория етаж са апартаментите, а третия е са помещенията за придворни и прислуга.

Имало е още дамски салон с венециански мебели, работен салон със златно бюро, зелен салон, рилска стая, салон на княз Кирил – брат на Борис III, стая на баронесите, параклис и погребална стая с тежки черни пердета и гипсови маски на загинали предци - зловещо и мистично място, направено от Фердинанд, което царица Йоанна веднага преустройва след като Фердинанд напуска България.

В двореца са гостували множество европейски владетели – като германския император Вилхелм II, английския крал Едуад VIII и много други.

Паркът и дворецът са били свидетели на драматични събития от българската история.

След абдикацията на Фердинанд 1928 г. дворецът става собственост на неговият син цар Борис III, който живе там със своята съпруга - италианската принцеса Джована Савойска и техните деца. По време на Втората световна война над София има англо-американски бомбардировки, защото България е съюзник на Германия. 36 бомби удрят сградата и парка. По време на бомбардировките там са царицата и децата. Това, което е спасило живота им е малък бункер, пристроен към двореца, където те са се скрили. Кратерът на една от бомбите бил широк 7м и дълбок 3м. Направили от него езерце с червени рибки и го кръстили езерото “Чърчил“.

Внезапно и загадъчно царят умира през 1943 г. Има много теории, като тази че Хитлер е поръчал неговата смърт като отмъщение, че България не изпраща своите евреи в лагерите на смъртта, но всъщност по-вероятна, но недоказана е тази, че смъртта му е поръчана от изток.

Имението остава собственост на семейството, но не за дълго. След преврата през 1944 г. царицата и децата са изпратени в изгнание, имотът и вещите, които остоват са конфискувани от комунистическия режим в полза на държавата. Мятото започва да се използва от техните лидери, които не опазват голяма част от прекрасния интериор.

Дървеното бунгало до езерото с лилиите е строено по времето на комунизма и е служило за живеене на комунистическия лидер Георги Димитров.

В момента сградата отново е собственост на семейството и се реставрира по стари чертежи и снимки. Затова дворецът в момента не може да бъде разгледан отвътре.

​