ИСТОРИЯ и АРХИТЕКТУРА Дворецът е построен през 1882г. веднага след Освобождението от 500 годишното Турско владичество, тогава когато София става новата столица на България. Построен е върху запазените основи на стария конак (османската управата на София). Веднага сградата изцяло се реконструира и пороменя в синхрон с европейските архитектурни течения.

Проектиран е на два етапа от известни и емблематични за града архитекти - арх. Виктор Румпелмайер, Антонин Колар, арх. Фридрих Грюнангер и Никола Лазаров. На първия етаж се се помещавали офисите и канцелариите на Царя, а в северо-източното крило са били личните апартаменти на царското семейство. В двореца има тронна и бални зали, офиси и приемни, трапезария, библиотека, лични апартаменти на царското семейство, стаи за персонала и дори асансьор.

Стилът е пищен, орнаментиран и в модерен за времето си стил с красиви парапети и зимни градини, с множество елементи от ковано желязо, вити стълбища и резбовани дървени врати.

Дворецът е бил резиденция и кабинет трима български монарси – веднага след Освобождението на княз Александър Батенберг, а след него и на династията на Кобургите. След свалянето на монархията в България и по времето на комунистичесия период голяма част от интериора е унищожен, за съжаление. Премахнати са красивите огради, царските гербове (всъщност до днес оцелява само един). Предната част и парка е премахната, а на нейно място се построява улица, площад и мавзолей (който вече не съществува).

Днес сградата е комплекс от национални музеи – в основната част от е художествена галерия, а в частта, където са се помещавали личните покои на царя е етнографски музей.