„Жълти павета“

Според легендата паветата са подарък за сватбата на цар Фердинанд Сакскобургготски, но това е романтичната версия, която е исторически неточна. Архивите на София разказват истинската история, която дълго време е била пазена в тайна. Те са внос от Австро-Унгария по поръчка на кмета на София Мартин Тодоров, в продължение на неговата амбициозна политика столицата да промени своя ориенталски облик и да бъде превърната в един красив европейски град. Моментът е белязан и от бум на строителството, като в периода са изградени много от емблематичните сгради в центъра. Градът е електрифициран, осветен, по улиците се движат трамваи, изграден е водопровод с вода от планината до София - Витоша.
За да бъде завършен модерният облик на София, трябва и подобаваща настилка, която да се превърне в отличителен знак и да излъчва лукс. В началото на ХХ век улиците и площадите на града са все още доста кални и прашни, само на места е положен калдаръм. 
Дебатите са големи - на кмета са предложени много варианти, дори модерният за времето си асфалт, но изборът пада върху жълтите павета, като архивите не ни разкриват точната причина защо са избрани точно те въпреки, че са били доста скъпи. Но има сведения, че кметът лично се е застъпил именно за тях. Днес вече знаем, че освен много красиви паветата са и много здрави, както и че погледнато от дистанцията на времето решението на кмета тогава е било много визионерско.
Изляти са от стрит и изпечен на много висока температура варовик,

(наречен марга или мергел), добиван само от мините край Будапеща. На практика те са водонепромукаеми, вероятно и това е причината да продължават да са здрави и красиви в продължение на толкова много години. Най-тежки поражения паважът търпи по време на бомбардировките над София през 1944 г., но настилката вече е била неотменна част от градсия облик и общината полага големи грижи за нея, така че бързо възтановява зейналите ями. 
За съжаление днес находището в Будапеща е изчерпано и София влага усилия да изследва състава и свойствата на жълтите павета, защото в скоро време вероятно ще бъде изправен пред нуждата да търси адекватен заместител след изчерпване на складовия ресурс, с който днес все още разполага община София.