SOF
6.
Народен театър
„Иван Вазов“
ул. "Дякон Игнатий" № 5
ИСТОРИЯ и АРХИТЕКТУРА Това е най-старият и реномиран театър в България. Сградата му е издигната на мястото на малкия стар дървен театър и е проектирана от двама от най-известните виенски архитекти, специалисти в изграждането на театри в цяла Европа - Фердинанд Фелнер и Херман Хелмер. А пищният интериор е дело на виенският художник Рудолф Фукс.
Сградата е изключително красива, в стил барок с класически триъгълен фронтон и йонийски колони. Напомня класически храм на изкуството. Това е подчертано и от красивият релеф със златни акценти, изобразяващ Аполон - богът на слънцето и покровител на изкуствата, заобиколен от четирите музи.
Народният театър отваря врати на 3 януари 1907 г. с гръм и трясък, който идва не само от бурните аплодисменти на зрителите, а и от шумните скандирания на протестиращите отвън студенти, които освъркват царя при неговото пристигане на откриването. Този скандал така разгневява цар Фердинанд, че в отговор той разпорежда затваряне на Софийския университет за 6 месеца, нечувано събитие за което поражда силен отзвук и в обществото.
Писателят Иван Вазов (1850-1921г.), чието име носи театърът, е един от най-известните в България. Той е автор на много популярни пиеси, също така е и редовен зрител на представленията. Затова имал постоянно място на партера, което е тапицирано в златно и е запазено до днес.
Залата разполага с 850 места и три сцени. За пръв път през 1929 г. от Германия са доставени сценична механизация, с каквито разполагали само най-известните театри. Част от която функционира и днес. Иновативно за времето си първи балкон на голямата сцена е бил подвижен.
Днес на сцената му поставят най-интересните български режисьори и сценографи, които създават лицето на съвременния български театър. Всеки сезон на трите сцени се изиграват над 600 представления и се представят около 10 премиерни спектакъла.
От създаването си до днес е посещаван от цветът на българска интелигенция и политика. През 1923г. в театъра е извършен атентат срещу министър председателя Александър Стамболийски, но той е неуспешен и пострадали няма.
Сградата също не веднъж е претърпявала и сериозни материални щети. На 10 февруари 1923 г. по време на спектакъл избухва пожар на сцената и почти напълно разрушава сградата. Налага се основна реконструкция, по времето на която се правят и редица подобрения, някои дори за пръв път в България. Пак на същата дата, но през месец януари 1944 г. сградата е ударена по време на бомбардировките над София през Втората Световна Война.
Не случайно на завесата на театъра е изобразен красив феникс – птицата, която винаги възкръсва от пепелта. Творбата е произведение на изкуствато сама по себе си. Тя е дело на художника Иван Кирков. Изтъкана е в България през 1975 г, с много високо качество, ръчно с техника за правине на килими и представлява едно парче с широчина 11.8м, височина 8.8 м и тегло 350 кг.
NEAR BY you can see also
ГРАДСКАТА
ГРАДИНА
Чудесен и много оживен малък градски парк с шарена и богата история.
Той е най-старият в София, открит в края на XIX век. Официалното му име е Градската градина, но всички софиянци го наричат - градинката пред Народния театър.
През 1891 г е бил арена на политическо убийство, а будката за книги и списания на Чипев се е превърнала в културно средище за творци и интелектуалци . Днес много колоритни са шахматистите, които по всяко време може да се видят да играят партии на открито, а веселите улични музиканти създават настроение на всички.
ЦЪРКВАТА "СВ. СЕДМОЧИСЛЕ-
НИЦИ"
В центъра на София, близо до пл.“Славейков“ се намира стар храм с красива градина – това днес е църквата„Св. Седмочисленици“.
Но не винаги това е било така. Построена като джамия през 1528 г. тя е била позната в продължение на 300 години като Черната Джамия заради цвета на гранита, вложен в минарето й. То обаче пада при земетресение и джамията е изоставена. След 1878 г. се използва за кратко като затвор. Единият от затворниците, известен общественик и политик се зарича, че след като излезе от там ще превърне това място в църква. И изпълнява обещанието си. През 1901 г. по негово предложение започва реконструкция. Достроени са куполите и камбанарията. Църквата е запазила оригиналния си вид, като дори стенния часовник на едната й кула работи до днес.
ПЛОЩАД
"ПЕТКО
СЛАВЕЙКОВ"
Сгушен между сградите в центъра на София, малкият, но емблематичен площад е любимо място на софиянци. От години той е книжен пазар на открито и дом на букинистите.
В продължение на 300 години той е бил известен като площад "Кафене баши" по името на известно за времето си любимо кафене, разрушено през 1878г. Днес името му е площад „Славейков“ в памет на Петко Савейков - известен български творец и общественик, чиято къща е била на единия от ъглите му. Днес Петко и синът му поета Пенчо Славейков още са там, овековечени от скулпура Георги Чапкънов, седнали на пейка в началото на площада, унесени в разговор и загледани някъде напред във времето.
