Паметник на Васил Левски
площад с кръгово движение между булевардите „Васил Левски”, „Янко Сакъзов” и улица „Московска“
Национален герой, идеолог и организатор на българското освободително движение. Васил Левски е вярвал, че българите сами, без чужда помощ могат и трябва да извоюват своята свобода, за да бъдат наистина независими след това. За целта сам организира и създава из цяла България конспиративна мрежа от тайни комитети, които да подготвят населението за въоражено въстание. За съжаление турските власти научават и впрягат голям ресурс да го заловят. Накрая успяват, Левски е предаден и осъден от смърт чрез обесване. Присъдата е изпълнена на метри от сегашното място на паметника, което тогава е било в покрайнините на града.
Това го превръща в национален герой и смъртта му не прекъсва започнатото дело. Тя дава тласък на освободителните борби, които накрая завършват с всеобщо въстание. То не успява да постигне освобождение, но неговата масовост и жестокостта, с която е потушено обръщат внимание на световните сили върху съдбата на поробена България. Скоро след това в следствие на Руско-Турската война България получава своята независимост. За съжаление не вижда целта си постигната, Левски е убит само 5 години преди Освобождението, а България не е успяла сама да постигне свободата си и е получила външна помощ.
Дълго време се е смятало, че в основата на паметника са положени костите на Левски, но до сега няма доказателство за това.
Има едно незабравимо стихотворение, създадено към края на 1875 г. на Христо Ботев -български поет, революционер и личен приятел на Васил Левски:
О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш?
Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.
Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.
Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.
Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.
