ИСТОРИЯ  Веднага след Освобождението през 1878 г. нуждата от откриване на висше училище в България става належаща, защото все повече млади българи се налага да завършват образованието си в чужбина. Обществеността подкрепя идеята с многобройни дарения. Богатият финансист, търговец и банкер Евлоги Георгиев от Карлово, изпълнявайки волята и на своя брат Христо, дарява и завещава място, както и известна сума пари, за да послужат за построяване на сградата и издръжка на учебното заведение. Университът е открит през 1888 г. и става първото българско висше училище.  

Името му отдава почит към традицията на образователните школи, прекъсната от падането на България за 500 години под турско владичество. Тези образователни школи водят началото си от създаването на кирилицата от братята Кирил и Методий през IX в. Най-именитата от тях е била тази на Климент Охридски, ученик на братята и патрон на Университета. В нея той подготвял хиляди учители, свещенници и просветители.

АРХИТЕКТУРА Сградата е построена в неокласически стил с масивни архитектурни елементи. От лявата и дясната страна на парадното стълбище са поставени две седящи бронзови фигури - дарителите на Университета – братята Евлоги и Христо Георгиеви. През 1940 г. започва проектирането и на двете странични крила – северното и южното, които не са били част от първоначалния проект, но са изпълнени в същия стил.

Разгледайте тържествената зала - Аулата. Тя е в бароков стил, изразителен и пищен. Централното стълбище, теракотeната мозайка на пода, мраморните облицовки и пъстроцветните витражи внушават истинска тържественост. Впрочем те са били разрушени от бомбардировките през Втората Световна война, но са възстановени от проф. Дечко Узунов - именит български творец.
​БИБЛИОТЕКАТА с оргиналните си архитектурни решения също заслужава внимание. Тя функционира от 1900 г. до днес. В нея се влиза се откъм вътрешния двор. Ще я познаете по топло-жълтата фасада, часовника и стълбището с двата лъва.