Църква „Св. Петка Самарджийска“

Официално се нарича св. „Петка Иконийска“, но прозвището „Самарджийска“ е дошло от факта, че през турското владичество и Възраждането това е бил кварталът на самарджийте (майсторите на седла за коне), които са поддържали църквата и са смятали светицата за свой покровител.
Стените й са направени от камък и тухла, дебели са почти един метър. Иконостасът е бил майсторски дърворезбован, но изчезва мистериозно и днес тя функционира без такъв.
По стените й има иконописи, запазени още от ХIV век, както и такива от по-късен период ХV - XVI век, като най-старите се смята, че са дело на известния за времето си майстор иконописец Пимен Зограф.
Около храма витаят много легенди и предания, дори се твърди, че чудо запазва старата църква непокътната до днес. Едно от тях разказва, че по време на османското владичество християни от града изпращат писмо и дарове до султана с молба да спаси от разрушение църквите в града, споменават се Св. Петка и ротондата Св Георги. Султанът се съгласява, но все пак храмът е запазен само частично. Той оцелява и след бомбардировките над София през 1944 г., както и през комунистическия период, когато по нареждане на кмета, първоначално е планирано той да бъде разрушен, а в последтвие е обявен за музей, но пък изчезва иконостаса му. Има и хипотеза, базирана на разкази на очевидци, че в църквата тайно е бил погребан великият български борец за национално освобождение Васил Левски, обесен в София през 1873 г, но нито едно от тези твърдения не е научно потвърдено.