ИСТОРИЯ и АРХИТЕКТУРА Легенда разказва, че принцеса на имe София идва болна и се излекува в града. В знак на благодарност към Бог нейният баща изгражда тази църква. Нарича я св. София, а името й се е запазило непроменено от поне 1400 години.

Археологическите проучвания откриват в основите й останки от четири по-ранни християнски църкви, най-страрата от които от IV в., още когато мястото е било извън пределите на града и там се е намирал некропола на древна Сердика. Днес това е единственият в града подземен музей. В катакомбите, които още се проучват, се крие истинско многовековно богатство – каменни ниши и саркофази, някои от които със запазени рисунки, лабиринт от стълби и галерии на различни нива.

През XVI в., по времето, когато България е била под турско владичество, храмът е споделил съдбата на повечето християнски църкви, а именно, бил е преустроен в джамия. Стенописите му са били унищожени и е построено минаре. И точно с него е свързана друга легенда, според която земетресение го съборило и убило двамата синове на ходжата, които били в джамията. Това накарало мюсюлманите да повярват, че с действията си са разгневили християнския Бог и той им е изпратил наказание. Изоставили храма и той потънал в забвение и руини чак до Освобождението на България, Тогава той бил възобновен във вида от късната античност и ранното средновековие, така като го веждаме и днес.

Знае се, че на 4 януари 1878 година по време на Руско-турската война пред „Света София“ с благодарствен молебен тържествено са посрещнати освободителните войски. За целта, понеже църквата не е имала камбанария, а и все още няма, камбаната й е поставена на дърво в двора пред входа на църквата, където може да се види и до днес.

Архитектурата й е самобитна и оригинална, не прилича на никоя друга църква или постройка. Видът й не следва византийския канон, характерен за църквите от по-късните периоди, когато християнството вече е наложена религия в региона, което свидетелства за по-ранния й произход.

Тя е разположена в центъра на София в близост до катедралата Александър Невски. Зад църквата пък се намира гробът на големия български писател Иван Вазов (1850 – 1921 г.), в близост е и паметникът на незнайния воин – място за преклонение пред всички загинали български войни.