Църквата "Св. Седмочисленици""

Преданието разказва, че султан Сюлейман I Великолепни, отивайки на голяма битка в Маджарско (днешна Унгария) останал да пренощува край портите на София. Сънувал успеха си в пророчески сън. И на връщане в знак на благодарност към Аллах натоварил своя велик везир да изгради на мястото на видението красива и голяма джамия, която била възложена на най-известния османски архитект и строител Коджа Синан, за когото пък се говори, че е от български произход. През 1528 г. джамията е готова. Към нея e изградено медресе (духовно училище), имарет (приют) и безистен за продажба на стоки. 
При земетресение през XIX век черното минаре на джамията пада, но скоро времената се променят, турците започват да се оттеглят от града и постепенно джамията става ненужна и вместо да бъде поправена, тя бива изоставена. След Освобождението от 1878 г. сградата и постройките около нея са превърнати в склад, по-късно в затвор. От него, а не от черния цвят на минарето идва и мрачното име.
Кварталът започва да се заселва с българи християни, които имали нужда от православен храм. Взима се решение да не се разрушава красивата и солидна сграда на джамията, а тя да бъде преустроена в църква. Решение, което има много и влиятелни противници. Така или иначе още по-стари предания казват, че джамията е построена върху стар древен манастир от V-VI век, посветен на св. Иван Рилски и изграден върху земя на Рилския манастир, отчуждена от турците. Което се потвърждава при разкопки. И така проектът е добрен и с малко средства се изгражда голяма църква. Идеята е на Петко Каравелов – ярък общественик и бивш затворник от килийте на Черната джамия. Негова е и идеята за името “Св. Седмочисленици” – това са българските светци просветители Кирил и Методий, и учениците им Климент и Наум, Сава, Горазд и Ангеларий. Мощи на двама от седмочислениците – св. Климент и св. Горазд се съхраняват в специално резбовано дървено ковчеже.
За съжаление Каравелов умира няколко месеца преди официалното откриване. Погребан е по негово желание в двора на църквата зад олтарната стена.
През 1903 г. са достроени куполите, камбанарията и притвора. Храмът е готов и започва да действа като българска православна църква. През 30 те години на ХХ век в камбанарията е вграден стенен часовник - изключително нетипичен елемент за българска църква, който работи и днес. Направен е от български майстор, учил занаята в Швейцария, завърнал се и създал своя часовникарска фабрика. Гору долу по това време е разчистен и площада пред църквата, където са премахнати старите постройки и е изградена красивата градина.
Не пропускайте да влезете вътре. Духът на стари време се усеща навсякъде. Иконостасът е много специален, с вградени икони, рисувани от млади по онова време художници, направени с дарителството на царя и други известни личности. Стениписите са изографисвани в продължение на цели 70 години. Двата големи, пищни свещника са изляти от материал, рециклирани от стари стражарски (полицейски) значки. В храма има и много изящни дърворезби.